Por Vladimir Sabourin*
Traducción del búlgaro al español por Marco Vidal González**
Crédito de la foto Sirma Danova
Sin que las rocas se conviertan en panes.
5 poemas de Vladimir Sabourin
Un trabajador en el parque infantil
el rostro severo que no es de padre enternecido
del agradable tiempo fuera de la jornada laboral
un cuerpo extraño en la cariñosa crianza de la vida
un trabajador de la construcción de minoría étnica y de provincias
envía dinero a una lejana vida que le es ausente
a esta perra Sofia, escaqueándose del trabajo
y tumbado en un banco relajado bajo el sol de noviembre
en el parque infantil de un barrio burgués con su mollera calva
bañándose de luz
Trabajadores VI
Con el casco caído de la cabeza apretando la tráquea con la correa
Arrastrándote hacia el regazo de la tierra tú no eres su hijo
El campo de petróleo no es la Madre Tierra pero tú estás tumbado de espaldas
Sobre los terrones pintados como minerales coloreados por la placa de petróleo
Que cubre todo en este paraíso artificial grandes piedras preciosas
En un desconsolado Jardín de las Delicias velo de Midas
Cubriéndote a ti hombre de hojalata de camino a la ciudad esmeralda empujado
Por la erupción de espaldas en un estupor con la vaga esperanza de conseguir un corazón
Tú contemplas en un involuntario e improductivo instante
De parálisis motora pero con la conciencia salvaguardada
Una condición de la que en principio estás privado y que de hecho
Para ti está prohibida sin que sepas que está prohibida y que estás privado de ella
A la vez en una postura semifetal y como caído de espaldas
De camino a Damasco tú ves el fantasma de la descomposición anaeróbica
De restos de organismos mezclados con barro enterrados bajo peso
De un estrato de sedimento licuados por un calor y presión monstruosos
Brotar en el desierto de la captación de petróleo
Sin que las rocas se conviertan en panes.
De Revolutionibus
El crujido del tranvía
que por las vías heladas
va cogiendo la curva
Música de las esferas
acercándose al perihelio
otra vez es febrero
Una corriente de luz
al cambiar de sentido
Los faros del movimiento
enfrentado
al crepúsculo previo al amanecer.
A la mujer blanca de la limpieza alabo con mi canto
Por fin una persona blanca que se ocupa de la entropía de los blancos
Por fin alguien con ethos, competente, y no vaguería por los parques
Por fin alguien trabajador que no espera vivir de las ayudas
Por fin una mujer blanca en la Limpieza
Con mi canto alabo a la gitana albina del gueto.
Primero dejó la poesía
por la ciencia
Luego dejó la ciencia
por la administración
Ahora felizmente administra
Su falta
—————————————————————————————————————————–
(poemas en su idioma original, búlgaro)
И камъните да не стават хлябове
Работник на детска площадка
сурово лицето не на родител разнежен
от хубавото извънработно време
чуждо тяло в ласкавото отглеждане на живота
строителен работник от малцинствата от провинцията
превеждащ пари за невидим далечен живот
от софия кучката кръшкащ от работа излегнат
на пейката под ноемврийското слънце
на големия град на припек на детска площадка
в буржоазен квартал оплешивяващото му теме
обляно в светлина
Работници VІ
С отнесена от главата каска врязала в трахеята каишката
Теглеща те към скута на земята ти не си неин син
Петролното поле не е майката земя но ти си полегнал назад
Върху буците пръст оцветени като цветни руди от покриващия всичко
В този изкуствен рай нефтен филм огромни скъпоценни камъни
В безутешна градина на удоволствията було на мидас
Покриващо теб тенекиения човек на път към смарагдовия град оттласнат
От изригналото в ступор по гръб със смътната надежда да получиш сърце
Ти съзерцаваш в непроизволен непроизводствен миг
На двигателно обездвижване но при запазено съзнание
Състояние от което по принцип си лишен всъщност ти е
Забранено без да знаеш че е забранено и си лишен
Едновременно в полуфетална поза и като паднал по гръб
По пътя за дамаск ти виждаш духа на анаеробното разлагане
На останки от организми смесени с кал погребани под тегнещ
Пласт утайка втечнени от чудовищна топлина и налягане
Да избива в пустинята от петролния каптаж
И камъните да не стават хлябове.
De Revolutionibus
Скърцането на трамвай
по заскрежените релси
влизащ в завоя
Музика на сферите
с наближаване на перихелия
пак е февруари
Поток светлина
при обратен завой
Фаровете на насрещното движение
в предутринната дрезгавина.
Възпявам бялата жена от Чистотата
Най-сетне бял човек който да се бори с ентропията на белите хора
Най-сетне трудов етос, а не висене на припек по детските площадки
Най-сетне някой работлив който не разчита на детските
Най-сетне бяла жена от Чистотата
Възпявам циганката албинос от махалата.
Първо се отказа от поезията
заради науката
После се отказа от науката
заради администрацията
Сега администрира щастлив
Липсата
*(Santiago de Cuba-Cuba, 1967). Poeta y traductor de origen cubano, autor del manifiesto Nueva Poesía Social y redactor de la revista Нова Социална Поезия. Ha traducido al búlgaro a autores como Bertolt Brecht, Arquíloco, Roberto Bolaño, Álvaro de Campos (Fernando Pessoa). Sus traducciones y obra pueden consultarse en la web de la revista НСП como en su blog personal.