Por Marco Vidal González*
Crédito de la foto (izq.) CreateSpace Ed. /
(der.) CreateSpace Ed.
Nueva Poesía Social.
Muestra de poemas
Нова социална поезия (Nueva Poesía Social) es un grupo poético fundado por Vladimir Sabourin, Vasil Praskov e Ivaylo Merdzhanov en septiembre de 2016. El texto fundador del grupo es el «Manifiesto de la Nueva Poesía Social«, escrito por Sabourín. Dicho manifiesto sería firmado por reconocidos poetas búlgaros como Ani Ilkov, Zlatomir Zlatánov, Ventsislav Arnaoudov, Kiril Vassilev, Ileana Stoyanova, entre otros. El manifiesto hace hincapié en alejarse de lo que denominan literatura lifestyle y del postmodernismo academicista.
«1. La poesía que hacemos es política en el sentido absolutamente concreto de diferenciar señaladamente al amigo y al enemigo. En el momento de formarnos como grupo de poetas nuestros enemigos claros e innegociables son: a) la literatura lifestyle en todas sus variedades y b) la literatura que parasita la infraestructura universitaria, así como también c) los intentos de híbridos entre los puntos a y b con una perspectiva comercial.»
Recientemente Marco Vidal González, con la ayuda de Vladimir Sabourin y Vanya Valkova, ha publicado la edición española de la antología de la revista, que está disponible para la venta en Amazon. El público hispanohablante puede estar al tanto de más traducciones al español de poetas de la revista en la página de facebook del blog La Tortuga Búlgara.
Muestra de poemas
Christina Vassileva / Христина Василева
La sólida autopista alemana de seis carriles está
Ahora al servicio del desplazamiento de las decenas de miles de personas del sur
que hablan todas las lenguas eslavas y túrquicas
Infinitas filas de lujosos automóviles alemanes, repletos de familias
La mano de obra del imperio se prepara para las fiestas
Disciplinados, estrictos, guardando las distancias
No parpadean, no pitan, no presionan, no se empujan, no son impertinentes
No piden y no buscan lo suyo
Son los corderos sacrificados de sus hijos
La estrella de Belén pasa por encima de la caravana
Con las luces parpadeantes del boeing sobrevolándolos a toda velocidad
Reside en Bulgaria. Poeta. Cantante de cámara, solista en el trío barroco Affettuoso, con el que realizan diferentes conciertos de piezas clásicas barrocas. Firmó el Manifiesto de Nueva Poesía Social en 2016. Colabora como redactora y publica poesía en dicha revista desde su creación.
Солидният германски аутобан с шест платна
Сега е в услуга на придвижването на десетките хиляди южни хора, говорещи всички славянски и тюркски езици
Колони от луксозни германски автомобили, пълни със семействата им
Работната ръка на империята се готви за празниците
Дисциплинирани, стриктни в правилата за далечна дистанция
Не премигват, не бибиткат, не притискат, не се бутат, не нахалстват
Не изискват и не търсят своето
Жертвените агнеци на децата си
Рождественската звезда преминава над керваните им
С мигащите светлини на бързо прелитащ боинг
Христина Василева е камерна певица, солистка на бароково трио Affettuoso. С него и други музиканти изнасят концерти с барокови и класически песенни програми. Христина подписва Манифеста на Нова социална поезия през 2016 г. Сътрудничи като редактор и публикува поезия в списанието на НСП от създаването му досега. Христина живее е работи в София, България.
Ani Ilkov / Ани Илков
Carbón
Vosotros pensáis: será allí bajo la tierra
allí podremos ser buenos
de empresa en empresa trabajaremos
mucho dinero acumularemos
hasta que venga la mujer, hasta que vengan
[los niños.
Y pensáis: qué sencillo es
el negro sol brillando desde lo alto
y abajo con su innata valentía
coloridos minerales abren sus ojos
de par en par
como los de un hombre después
de sufrir una larga enfermedad.
Y en realidad así es como ocurre: vas hacia abajo,
toda la vida soñando mujeres
vestidas de alcohol y de repente miras:
el tiempo duerme sobre
montones de insípido estiércol.
Entonces te dirás: ¡la vida era solo humo!
Unámonos hoy con lo eterno
¡Soñemos el mundo de color rosa
hasta que nos convirtamos en carbón!
(1957). Poeta. Profesor de Literatura y Escritura creativa en la Universidad de Sofía (Bulgaria). Ha sido profesor visitante en University College en Londres (Reino Unido) y en la Universidad de Nueva Delhi (India). Es autor de diez libros de poesía, de uno de periodismo y de dos de prosa científica. Ha publicado Изворът на грознохубавите (1994), Preparándose para abandonar el corazón (2015), El secuestro de Bulgaria. Panfletos políticos (2014), El genio imposible. Un libro sobre Konstantin Pavlov (2010), entre otros.
Каменни въглища
Вие мислите: там, под земята,
там ще можем да бъдем добри.
Ще работим из предприятията,
ще натрупаме доста пари,
докато дойдат жената, децата.
И си мислите: колко е просто,
черно слънце отгоре блести,
а отдолу с естествена доблест
цветни руди разтварят очи
като мъж след прекарана болест.
Всъщност ето как: слизаш надолу,
цял живот си мечтал за жени,
облечени в дрехи от алкохол, и –
изведнъж гледаш – времето спи
върху купчини блудкава тор…
Ще си кажеш тогава: живота бе дим!
Нека с вечното днес да се съединим.
Да сънуваме розови сънища,
докато ставаме каменни въглища!
(1957) преподава литература и творческо писане в Софийския университет. Бил е гостуващ преподавател в „Юнивърсити колидж“, Лондон и Университета в Делхи. Автор е на десет книги с поезия, на една с публицистика и на две с научна проза. Сред тях: „Изворът на грознохубавите“ (1994), „Подготовка за напускане на сърцето“ (2015), „Похищението на България. Политически памфлети“ (2014), „Невъзможният гений. Книга за Константин Павлов“ (2010) и др.
Zlatomir Zlatánov / Златомир Златанов
En la tumba de Penyo Penev
Ante el edificio inacabado me levanté,
aquеl, con el que la ciudad terminaba.
Solo el fuerte viento al atardecer
me recuerda el cerro anterior que yacía ante mis pies:
sin haberse acostumbrado al nuevo eco,
él lo intenta de nuevo
en una cueva de cemento,
donde rompen y emergen los sonidos
como espinas de dinosaurios fantasmagóricos.
Yo había adelantado a los habitantes, a su futuro,
era por ello que parecía algo solitario.
Pero para poder ser albañil
y confiar la lucha como si fuera el corazón de tu propio cuerpo,
la vida del mañana debes asumir y defender,
tal como el árbol que sin sugerir defiende la cavidad:
no es acaso eso lo que los viejos maestros enseñan,
aquellos que fallecieron jóvenes.
Faltan las puertas para que compartan
nuestros pasos cansados en la noche.
En el balcón la muchacha no sujeta
la pesada canasta de vestidos lavados,
ni tampoco la señora riega las flores
que se helarán durante el invierno.
Tú te detienes frente al límpido recipiente de la vida
con una mirada en las habitaciones sin rostro,
en las urnas de los etéreos huecos de los ascensores,
en la mayor soledad entre el hormigón y la imaginación,
donde un fino rayo es tu sombra.
Mañana el edificio se tragará muchos enseres,
el eco del viento silbante se irá apagando como en aceite de oliva
y nosotros nos mudaremos a un edificio más allá
justo en el momento en el que echen los cimientos.
Pero para buscar refugio en la lucha
y encerrar el universo entre andamios,
y tener como tu propiedad
solo la consciencia de la época:
¿no es eso lo que estaba intentando gritar
el viento ronco de tu voz
que ahora rompe los cristales
de las ventanas manchadas del mañana
y desquicia las puertas que engendran candados viscosos?
(1953). Poeta. Periodista por la Universidad de Sofía San Clemente de Óhrid (Bulgaria). Autor de más de 15 libros de poesía, prosa y ensayo, entre los que cabe destacar La entrada al desierto, Playas nocturnas, En la isla de los coprófilos, El japonés y la corriente, Más allá del trauma y la revolución. Zlatomir Zlatánov, según el profesor Svetlozar Igov, no es solo uno de los nombres más importantes en la literatura búlgara en las dos últimas décadas de los siglos XX y XXI, sino que como poeta, prosista y ensayista expresa más representativamente el giro moderno de su desarrollo.
На гроба на Пеньо Пенев
Застанах пред недостроения жилищен блок,
с който градът свършваше.
За предишния хълм пред нозете
напомня само силният вятър на смрачаване –
несвикнал с новото ехо,
той го опитва все отново
в една пещера от бетон,
където звуците се откъртват
като шипове на призрачни динозаври.
Бях изпреварил заселниците, тяхното бъдеще,
затова изглеждах малко самотен.
Но да бъдеш строител
и да приемеш борбата като сърце на твоето тяло,
утрешния живот да защитиш искрено в себе си,
както дървото без намек брани хралупата –
нали на това учат старите майстори,
които загинаха млади.
Вратите липсват, за да си поделят
уморените ни стъпки в нощта,
и на балкона момичето не придържа
тежката кошница с изпраните рокли,
нито старицата полива цветята,
които ще измръзнат през зимата.
Ти стоиш пред чистия съд на живота
с един поглед в безликите стаи,
в урните на безплътните асансьори,
в най-голямата самота между бетон и въображение,
където един тънък лъч е твоята сянка.
Утре сградата ще погълне много покъщнина,
ехото на свирепия вятър ще се потопи сякаш в зехтин
и ние ще се отместим с един строеж по-нататък
в чистия миг, когато се наливат основите.
Но да търсиш уютност в борбата
и да обграждаш със скели вселената,
и да имаш за собственост
само съвестта на епохата –
нали това се опитва да ни извика
дрезгавият вятър на твоя глас,
който сега чупи стъклата
на утрешните опетнени прозорци
и кърти вратите, раждащи слузести катинари?
(1953) г. Завършил е журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор е на повече от 15 книги с поезия, проза и есеистика, измежду които „Входът на пустинята”, „Нощни плажове”, „На острова на копрофилите”, „Японецът и Потокът”, „Отвъд травма и революция”. Според проф. Светлозар Игов, Златомир Златанов “не е само едно от най-значимите имена в българската литература през последните две десетилетия на ХХ и началото на ХХI век, той – и като поет, и като прозаик, и като есеист – изразява най-представително модерния обрат на нейното развитие.”
Ruzha Velcheva / Ружа Велчева
Еn el filo de la aguja
12 horas al día
7 días a la semana
365 días al año
los delicados dedos
de las mujeres
siguen la danza
de las agujas
El aire del taller pesa
por el traqueteo
de las cientos
de máquinas de coser.
Los ojos lagrimean de fijar tanto la mirada
los dedos entumecidos
los dolores de cadera
poco a poco van deteriorando
sus cuerpos
Vestidos bonitos
vestidos caros
vestidos de ensueño
nacen del dolor
para ir a parar
a otras muchachas
que 12 horas al día
7 días a la semana
365 días al año
viven sin dolores
viven sin el miedo
de no poder pagar
sus facturas y
sus préstamos
Dos mundos totalmente distintos
que solamente coinciden
en el filo de la aguja.
(Pavlikeni-Bulgaria, 1946). Poeta. Reside en Veliko Tarnovo. Ingeniera. Obtuvo el XVI concurso nacional organizado por el centro cultural Nikola Vaptsarov de Sofía por su poema “En el filo de la aguja”. Ha publicado desde el año 2000 varios libros, entre los que se encuentra una edición en búlgaro y español, traducido por ella misma, titulado El vuelo del cóndor y América Latina: mi amor, mi sueño.
На върха на иглата
12 часа в денонощието
7 дни в седмицата
365 дни в годината
нежните женски пръсти следват
танца
на иглата
Въздухът в залата
тежи
от бръмченето
на стотици шевни машини
От взиране очите сълзят
пръстите на ръцете изтръпват
болките в кръста
бавно съсипват тялото
Красиви рокли
скъпи рокли
мечтани рокли
се раждат
от болката
за да отидат
при едни други момичета
които 12 часа в денонощието
7 дни в седмицата
365 дни в годината
живеят без болка
без страх от сметки
и неплатени заеми
Два съвсем различни свята
които се срещат само
на върха
на иглата
Ружа Велчева е родена през 1946 г. в Павликени, България. От 1956 г. живее във Велико Търново. Инженер по образование, тя публикува поезия в периодичните издания “Борба”, “Синьо време”, “Работничка”, “Народно дело” и др. След 2000 г. издава няколко книги, сред които е двуезичната българо-испанска “Полетът на кондора и „Америка Латина – моя любов, моя мечта”. Носител е на наградата на Читалището “Никола Вапцаров” за стихотворението “На върха на иглата”.
Vania Válkova / Ваня Вълкова
Memoria urbana
Desintegración y derrumbe
Tropezando en la imposibilidad:
un vuelo sobre la ciudad,
solo un manual de arquitectura ha quedado.
La muerte del edificio está anunciada
dolorosa y sin compasión alguna
Las fachadas, que visten una belleza inmemorial,
mueren más lentamente.
Alguien limpia sus uñas clavándolas en el trozo
de yeso caído
En las calles y balcones ajenos dejan
gravilla-recuerdo.
Una mujer cruzó el borde
de la destrucción
Los colores y los aromas destilan
más inestables frente a la desintegración.
Yo me quedo
Observando
Divisando
Sellando foto-tiempo.
Poeta, diseñadora gráfica y multimedia y escultora. Finalizó sus estudios en Escultura, Tecnologías, Diseño espacial y Publicidad en la Academia Nacional de las Artes (Bulgaria) y Pedagogía y Semiótica de las Bellas Artes en la Universidad de Sofía (Bulgaria). Trabaja como diseñadora web y gráfica. Es redactora de la revista Нова социална поезия (‘Nueva Poesía Social’). Publica su obra poética en su página de facebook. Vanya también firmó el Manifiesto de Nueva Poesía Social.
Градска памет
Разпад и изхвърляне
Препъване в невъзможността –
полет над града –
остава само учебник по архитектура
Предизвестена е смъртта на сградата
мъчителна и несъпричастна
Фасадите, носещи антична красотa,
умират по-бавно
Някой човърка ноктите си с парче
паднала мазилка
По улицата и чуждите балкони
оставят песъчинки-памет.
Една жена премина
границата на разрушението
Цветовете и уханията дестилират
по-неустойчиви на разпад.
Аз оставам
Аз гледам
Аз виждам
Запечатвам фото-време.
Ваня е графичен дизайнер/мултимедиен дизайнер, скулптор и медиен художник. Пише поезия, къси арт текстове, арт критика и есе и публикува част от тях в различни електронни и книжни списания. Завършила е Националната художествена академия София, “скулптура и пространствен дизайн и реклама” и Софийски университет, “педагогика и семиотика на изобразителното изкуство”. Редактор в сп. “Нова социална поезия”. В нейна Фейсбук страница може да следите публикациите й. Подписва Манифеста на Нова социална поезия.
Nikolay Boykov / Николай Бойков
A Tsanko
Oscureció
Empezó a diluviar y me metí en el ciber un ratо
No tenía ningún mensaje
salí
fuera estaba lloviendo
caía una fuerte granizada
como cristalitos por el asfalto
que cada vez estaban poniéndose más blancos
las alarmas saltaron
y yo me escondí
bajo el cobertizo del bloque de al lado
de repente vislumbré al joven en la tienda de enfrente
cómo se inclinaba ante el ojo de la puerta
cómo se puso de pie y clavó su mirada
en mí y el chico que estaba a mi lado
era joven, inexperto y delicado
con pelusilla en las mejillas rojizas
salió y se quedó mirando la lluvia
sin apartar la vista de los jovencitos que salían del restaurante
que se reflejaban en el cristal a su lado
o girando totalmente su cabeza
y acechando con la mirada a los que conducían los coches
luego se quedó mirándome a mí
o al joven que estaba a mi lado
allí fuera se iba moviendo de un lado a otro
guardó algo
volvió dentro
se sentó tras el mostrador
a través del cristal me miró a mí
cogió un libro y miró afuera
se concentró en la lectura y luego levantó la mirada
me dije a mí mismo
si me mira mientras esté contando hasta cien
entraré y compraré lo que sea
justo en el número 77 miró a través del cristal
rápidamente apartando su mirada
la lluvia ya estaba parando
crucé la calle Neofit Rilski
entré, me compré una manzana amarilla
él, con la mirada baja la pesó
luego con la mirada también baja clavada en la balanza
calculaba el precio
luego con la mirada clavada en el cajón
me devolvió el cambio
su mano temblaba mientras que con sus dedos rozaba
ligeramente la palma de mi mano
mientras me devolvía los céntimos
luego casi habiendo pasado el ojo del escaparate
casi habiendo mordido la manzana
me giraré y encontraré su sedienta mirada
clavada en mí
(Vidin-Bulgaria, 1968). Poeta. Cocinero, cargador de camiones, traductor en una fábrica textil, bibliotecario, profesor de húngaro, periodista, modelo en la Academia de las Artes, difusor de libros y periódicos, compaginador, vendedor de libros, traductor de libros, guarda de seguridad, limpiacristales, canguro, mensajero, franquiciador, asistente de Relaciones Públicas y publicidad, asistente de una persona de movilidad reducida, redactor, camarero, encuestador, cuidador de un niño con síndrome de down, Ha publicado Metafísicas (2000), Poemas con biografía (2003), Clarificados en el amor (2005), Cartas a Petar (2006), El libro de la vida (2003), 101 dedicatorias (2019).
на Цанко
Притъмня
закапа отбих се в Матрицата
нямах писма
излязох
навън вече се лееше дъжд
и плющеше градушката
по ламарини стъкла по асфалта
който все пó побеляваше
завиха алармите
аз се скрих под навеса при съседния вход
изведнъж зърнах младежа в отсрещния плодзеленчук
как се привежда пред окото на вратата
как се изправя и вперва поглед
в мене и младежа до мене
беше млад и зелен и крехък
с мъх по червенеещите се бузи
излезе и се загледа в дъжда
зазяпваше се в младежите излизащи от Хуго
и отразяващи се в стъклото при него
или извръщайки цялата си глава
проследяваше подкаралитe колите си
после се вглеждаше в мене
или в младежа до мене
помота се отвън
прибра нещо
прибра се вътре
седна зад касата
взря се през стъклото на прозореца в мене
взе книга погледна навън
зачете се пак вдигна поглед
казах си
ако докато преброя до сто ме погледне
ще вляза и ще си купя нещо
точно на 77 през стъклото погледна
бързо скривайки поглед
дъждът вече поспираше
пресякох Неофит Рилски
влязох взех си една жълта ябълка
той свел поглед я измери
после поглед долу забил във везната
цената изчисляваше
после поглед долу забил в чекмеджето
ми връща ресто
ръката му трепва като леко с пръсти досяга дланта ми
докато връща стотинките
после почти подминал окото на витрината
захапвайки ябълката почти отхапал от нея
ще се обърна и ще срещна жаждащия ме негов поглед
(1968, Видин). Автор на книгите “Метафизики” (2000), “Стихотворения с биография” (2003), “Ояснен в любов” (2005, hand made), “Писма до Петър” (2006), “Книгата на живота” (2010), “101 посвещения” (2019). Упражнявал следните професии: готвач, товарач на камиони, преводач в шивашки завод, библиотекар, преподавател по унгарски, журналист, модел в Художествена академия, разпространител на книги и вестник, страньор, книгопродавач, книгопреводач, охранител, мияч на прозорци, детегледач, куриер, франчайзодател, асистент PR и реклама, личен асистент на човек с двигателни затруднения, редактор, сервитьоробарман, анкетьор, детегледач на дете със синдром на Даун, асистент в разходката на мъж с ментална изостаналост.
Plamena Girgínova / Пламена Гиргинова
Posibles finales
a todos nuestros amores sin consumar
1.Es de noche, las ventanas están abiertas, las cortinas no se mueven
en una habitación de hotel en la costa cubana
ha parado incluso la brisa para que puedas sudar
y que no luzcas tan bien junto a tu amante musculosa
Permaneces frente al espejo
peinas tu rubio cabello
tus bragas son negras
estás un poco rellenita
en la habitación entra un teletubbie amarillo gigante
y vomita sobre ti.
2.Silencio, penumbra, el Cosmos descubierto
tú y yo llevamos puestos trajes de alta tecnología
que impiden que el vacío universal haga con nosotras lo que nosotras hacemos solas
que estallemos y nos entumezcamos a continuación
unas cuerdas nos amarran al barco, tan grande como un ferrocarril estrechito
solo tú sabes cómo volver
pero no queda tiempo
porque el tiempo no existe
nosotros nos lo inventamos para saber cuánto tiempo nos amaremos
veo toda la Tierra detrás de tu hombro
solo nos quedan 3 minutos más de aire
3.Tú y yo somos las primeras personas
no tenemos nombre y vivimos en un jardín, en una tienda de campaña
tenemos problemas aunque aún no lo sabemos
tú no comes carne
yo voy donde los vecinos desnuda
tú no sabes qué quieres
yo no sé qué dar
nos apuntamos a terapia familiar
por allí en la zona donde el Mercado de las Mujeres
mientras esperamos nuestro turno
te compro manzanas.
4.En el patio interior juegan unos niños
4-5 niñas y un niño
rubio, delgado y de ojos azules
este es nuestro hijo, aquel que no tenemos
y que tú no conoces
dentro de 24 años llamará a tu puerta
lo invitarás a beber vodka
hablaréis de mujeres
beberéis mucho vodka
y mucho más vodka
después lloraréis y os abrazaréis
os sacudiréis por el suelo
y allí te despertarás más tarde
él no estará
al igual que ahora tampoco lo está.
5.Una alfombra roja lleva hacia el baño de mujeres del Cine Odeón.
Allí dentro es tan luminoso como en un vientre,
los cristales de las lámparas reflejan el pequeño y negro vestido
las uñas rojas cortitas
la media melena con mechas azules
descuidados copos de nieve en la fosa nasal izquierda
tú te mueres en la noche del estreno
las televisiones y los periódicos están muy contentos
yo me entero por Facebook
ya que en la era de las comunicaciones
ni siquiera logramos hablar un poquito
6.Tienes sexo anónimo
en un diminuto apartamento en el bulevar Bulgaria
tú no la amas, ella se cree que eres ideal para ella
tenéis un hijo porque qué otra cosa vais a hacer, si ya rondáis los 40
con solo 3 añitos vuestro hijo ingresa en una escuela militar
dentro de 16 años será el líder del nuevo Holocausto
contra todos los concebidos sin amor
Poeta. Trabaja en producciones de cine y televisión y en los últimos años como productora ejecutiva. Autora de la instalación audiovisual Limerentsia, seleccionada en el programa de NEFest (2014). Forma parte del proyecto Manu Propria.
Вероятни финали
на всички наши несвършили любови
1.Нощ, отворени прозорци, завесите не помръдват
хотелска стая на Кубински бряг
дори бриза е спрял, за да се изпотиш,
за да не изглеждаш толкова добре до жилавата си любовница
Ти стоиш пред огледалото
сресваш дългата си руса коса
бельото ти е черно,
малко си напълняла
в стаята влиза гигантско, жълто Телетъби
и повръща върху теб.
2.Тишина, мрак, открития Космос
аз и ти сме облечени във високо технологични костюми,
които пречат на вселенския вакуум да направи с нас това, което правим сами
да се пръснем, после да се вкочаним
едни шнурове ни свързват с кораба, голям колкото теснолинейка
само ти знаеш как да се върнем,
а време няма
защото времето не съществува
измислихме си го, за да знаем колко дълго се обичаме
виждам цялата Земя зад рамото ти
имаме въздух за 3 минути
3.аз и ти сме първите хора
нямаме имена и живеем в градина, на палатка
имаме проблеми, но още не го знаем
ти не ядеш месо
аз ходя пред съседите гола
ти не знаеш какво искаш
аз не знам какво давам
записваме се на семейна терапия
някъде в уличките около Женския пазар
докато чакаме да ни приемат
ти купувам ябълки
4.Във вътрешния двор играят деца,
4-5 момичета и едно момче
русо, слабо, със сини очи
това е синът ни, който нямаме
и ти не познаваш
след 24 години ще позвъни на вратата ти
ще го поканиш да пиете водка
ще си говорите за жени
ще пиете много водка
даже още водка
после ще плачете и ще се прегръщате
ще се валяте
после ще се събудиш на пода на хола
и него няма да го има
както го няма сега
5.червен килим, води към дамската тоалетна на Одеон
вътре е светло като в утроба,
брилянтите на лампите отразяват малката черна рокля
късия червен маникюр
синьо-черното каре на косата
небрежни снежинки около лявата ноздра
ти умираш вечерта на премиерата
телевизиите и вестниците са много доволни
аз научавам от Facebook
защото в ерата на всички комуникации
не успяхме да поговорим
6.правиш анонимен секс
в маломерен апартамент на бул. България
ти не я обичаш, тя си мисли, че си идеален за нея
правите си дете, защото какво друго да правите нали наближавате 40те
синът ви на 3 годинки постъпва във военно училище
след 16 години е лидерът на новия Холокост
срещу всички заченати без любов
Пламена Гиргинова работи в кино и телевизионни продукции, в последните години основно като изпълнителен продуцент. Автор e на аудио-визуалната инсталация «Лимеренция», селектирана в програмата на NEFest 2014. Част е от проекта «Manu Propria».
Teodora Táneva / Теодора Танева
La vigésima quinta hora
Bloqueo.
El tiempo se detuvo.
Y el reloj rojo del metro
Se congela a las 22.22…
Y la gente se congela por las escaleras mecánicas.
Y en las cámaras se congelan sus imágenes.
Y en los teléfonos se congelan sus mensajes.
Y el humo del cigarro del policía
Se congela en una danza extraña.
El Señor presionó la pausa.
Así podré descansar de las aspiraciones.
De las ajenas aspiraciones,
Que han planeado mis días
Hasta donde ven mis ojos.
Cuando me muera, que mis cenizas sean quemadas otra vez,
Para que así también mueran los sueños.
No quiero que vivan en este feo reloj.
En el que se ha convertido el mundo.
Toda nuestra vida, todo nuestro ahora,
Dividido por un hacha diabólico
En veinticuatro trocitos,
De los cuales solo el veinticinco es el mío.
Con él volaré hacia el cielo, allí dónde
Supuestamente no había paraíso, dónde solo hay agujeros negros y cuásares
Eh, tú, soberano del Mundo de los humanos,
En tu alma yace un agujero negro,
Pero en la mía aún brilla una estrella…
El mundo echó a andar y el tiempo echó a andar de nuevo
Nadie ha comprendido nada.
El policía terminó de fumarse su cigarrillo
La gente continuó deambulando
Solo yo sigo permaneciendo inmóvil.
La inercia del infinito
Me mantiene quieta.
Poeta y narradora. En 2011 sus versos cortos en formas poéticas orientales son publicados en Литературен вестник (‘El periódico literario’). Publica poesía en Нова социална поезия (Nueva Poesía Social) y participa en las lecturas organizadas por la revista. La inspiran el esfuerzo y el trabajo de las personas que creen en construir oasis de bondad a su alrededor en esta realidad hostil.
Двадесет и петият час
Блокаж.
Времето спря.
И червеният часовник в метрото
Замръзва на 22.22 …
И хората замръзват по ескалаторите.
И в камерите замръзват изображенията им.
И в телефоните замръзват съобщенията им.
И димът от цигарата на полицая
Замръзва в странен танц.
Господ натисна паузата.
А аз си почивам от стремежите.
От чуждите стремежи,
Които са предначертали дните ми
Докъдето виждат очите ми.
Когато умра, прахът ми нека бъде изгорен повторно,
За да умрат и мечтите.
Не искам те да живеят в грозния часовник,
В който се е превърнал светът.
Целият ни живот, цялото ни сега,
Разцепено с дяволска брадва
На двадесет и четири парчета,
От които мое е само двадесет и петото.
С него ще полетя към небето, където
Уж нямало рай, а само черни дупки и квазари.
Ех, ти, владетелю на човешкия свят,
В душата ти наистина зее черна дупка,
Но в моята още грее звезда…
Тръгна светът и времето тръгна наново
Никой нищо не разбра
Полицаят си допуши цигарата
Хората продължиха да сноват
Само аз стоя още неподвижно
Държи ме инерцията
На безкрая.
Теодора Танева пише стихотворения и кратки разкази. През 2011 нейни кратки стихове в източни поетични форми са публикувани в ,,Литературен вестник“. Публикува стихове в сп. ,,Нова социална поезия“ и участва с тях на литературни четения. Вдъхновяват я старанието и труда на вярващите хора да изграждат оазиси на доброто около себе си във враждебната реалност.
Ventsislav Arnaúdov / Венцислав Арнаудов
Los pobres
¿Quién os podrá matar?
mientras dormís con un ojo ciego y otro abierto
mientras la mañana hace brasas la noche
mientras el polvo yace en vuestra nariz tras sonaros por primera vez
mientras el barro alcanza vuestras gargantas pero no le basta ni a dios
mientras bufáis sin rumbo, pero no sois ni burros, ni caballos ni siquiera centauros
mientras vuestras costillas se balancean en los ganchos celestiales
mientras vuestra agua es mucosidad, sudor y semen
mientras vuestras desnudas encías carcomen el sol
mientras llamáis cariño a vuestras putas
mientras en las desoladas tierras permanecen abiertas vuestras tumbas abandonadas
muertos no podéis
muertos no podéis
no podéis
morir
solo sois cada vez más y más
¿Quién os podrá matar?
(Yambol-Bulgaria, 1966). Poeta. Estudió Filología búlgara y fue becario en la Central European University. Es profesor de Teoría de la literatura en las universidades San Clemente de Ohrid de Sofía (Bulgaria) y en la New Bulgarian University (Bulgaria). Coautor de manuales de literatura búlgara y artículos en el campo de la literatura y la teoría literaria. Diseñador gráfico de las portadas de distintos libros de poesía, así como de ediciones de la revista Nueva Poesía Social, donde también participa como redactor.
бедните
кой може вас да убие?
докато спите с едно сляпо и едно отворено око
докато утрото прави нощта ви на въглен
докато прахта е в ноздрите ви с първото изплакване
докато калта стига до гърлата ви но не стига на бог
докато без път пръхтите ни осли ни коне ни кентаври
докато ребрата ви се люлеят по небесните ченгели
докато водата ви е слуз и пот и семе
докато голите ви венци огризват слънцето
докато наричате курвите си любима
докато в пустите земи зеят изоставените ви гробове
мъртви не можете
мъртви не можете
не можете
да умирате
само ставате повече
кой може вас да убие?
Венцислав Арнаудов е роден в Ямбол. Учи българска филология и продължава образованието си в Central European University. Преподава теория на литературата в Софийския университет и в Нов български университет. Съавтор на учебници по българска литература и статии в областта на история и теория на литературата. Графичен дизайнер на поетически книги и на сп. “Нова социална поезия”.
Ileana Stoyánova / Илеана Стоянова
21
nuestra vida no es poesía.
nuestros versos no son poesía.
la poesía es algo distinto,
más parecido a la resistencia.
mediocre es el tiempo:
el miedo y el opio
mueven el progreso.
la gente se pone
el cinturón de seguridad
de los pensamientos
(permaneced tranquilos, corderitos,
¡el lobo ya viene!)
mediocres son los estados.
todo el mundo está bajo control.
y no de algún Dios
(¡no de este opio!)
sino de imbéciles magnates narcisistas
en oriente y en occidente
se compran y se venden vidas humanas
en nombre de la nación.
se compra y se vende muerte,
se compra, se vende, se mata
en nombre del petróleo.
y la sangre se vierte, el hambre asesina
pero todo está bajo control.
no hay quien llore
no hay quien cante
mientras el mundo se derrumba.
no es tiempo de poesía.
es tiempo de resistencia.
(Sofía-Bulgaria). Poeta y periodista en el ámbito económico en diferentes periódicos de la capital búlgara. Presidente de la asociación de la Unión de los periodistas búlgaros. Traduce poesía del inglés y el ruso de autores como Charles Bukowski, Anne Sexton, Sylvia Plath, Dorothy Parker, entre otros. Ha sido galardonada en diferentes ocasiones y sus poemas han sido traducidos a más de ocho lenguas.
21-ви
животът ни не е поезия.
стѝховете ни не са поезия.
то е нещо друго –
по-близо е до съпротѝвата.
бездарно е времето –
страх и опиум
движат прогреса.
хората си слагат
предпазни колани
на мислите
(кротувайте, агнета,
вълкът иде!)
бездарни са държавите.
целият свят е под контрол.
и не от някакъв Бог
(не този опиум!)
а от малоумни самовлюбени магнати
на изток и на запад –
купуват и продават човешки живот
в името на народите.
купуват и продават смърт,
купуват, продават, убиват
в името на петрола.
и кръвта се лее, гладът убива
но всичко е под контрол.
няма кой да плаче
няма кой да пее
докато светът се разпада.
не е време за поезия.
време е за съпротѝва.
Илеана Стоянова е родена в София. Работила е като журналистка в сферата на икономиката в различни столични вестници. Председател на дружество в Съюза на българските журналисти. Превежда поезия от английски и руски. Сред преведените от нея автори са Чарлз Буковски, Ан Секстън, Силвия Плат, Дороти Паркър и др. Носител е на многобройни награда и стихотворенията й са преведени на осем езика.
Marco Vidal González / Марко Видал Гонсалес
Entre los bloques me esperaba él
a todos los que buscan calor
a liubomir
en un frío y lluvioso día invernal
yo subía por aquellas cuestas
del barrio de ovcha kupel II
entre los bloques de la época comunista
aquéllos sin restaurar
él salió a mi encuentro y muy educadamente
su mano me tendió
por una larga pendiente
me iba guiando hacia su casa
los bloques en los que había
clavado mi mirada
apenas se apreciaban
envueltos en una niebla propia de enero
bajo la lluvia se desvanecían
el callejón sin pavimento
ni electricidad
al final
una pobre chabola
brillando en la oscuridad
cuando nos adentramos en la casa
él se quitó la ropa
se la sacó y me dijo
venga
yo también me desnudé
pero después de chupársela un poco
me pidió que fuera al baño
a enjuagarme la polla
ya que solo si me la lavaba
él también me la chuparía
cuando salí del baño
él estaba vestido y yo desnudo
entonces me pidió 60 levas
resulta que era un chapero
empezamos a discutir
decía que me iba a pegar
que me iba a robar
entonces le dije a ver tío tranqui
te daré veinte levas no tengo más
para mi sorpresa se conformó
entonces hurgué en mis bolsillos
las veinte levas no estaban
él estaba dispuesto a pelear
e insistía en las 60 levas
me dijo venga vamos al cajero
no tengo tarjeta le dije
cómo coño no vas a tener tarjeta
me la dejé en casa
entonces en su chungo rostro
aprecié sus ganas de pelea
al final me dejó marchar
y yo salí medio desnudo
con los zapatos sin atar
y en la oscuridad de la calle fangosa
con el corazón encogido
me eché a correr
por los vivos y desamparados descampados
entre los bloques salvajes
de Sofía.
(Sanlúcar de Barrameda-España, 1995). Poeta y traductor. Graduado en Lenguas modernas y sus literaturas con Mención en lenguas eslavas por la Universidad de Granada (España). Obtuvo el premio Mundos y Colores (2017) de la Asociación de Periodistas Hispanohablantes de Bulgaria por su blog literario La Tortuga Búlgara, donde escribe sobre lengua, literatura y cultura búlgaras. Fue finalista en la II Justa Poética Alexandre Amad por su poema “Tres maricas”. Es uno de los redactores de la revista Нова социална поезия (Nueva Poesía Social), donde publica regularmente. Se desempeña como traductor de poesía del búlgaro y del macedonio al español.
сред панелите беше той
на всички търсещи топлина
на любомир
в един дъждовен януарски ден
дълго се катерих по овча купел II
между несанирани соц-блокове
той ме посрещна и вежливо
ми подаде ръка
упъти ме към тях
той ме водеше по една
малка стръмна пътечка
панелите в които
вперих погледа си
едва се забелязваха
те – покрити със зимна мъгла
изчезваха в дъжда
уличката – без паваж
без осветление
към края на уличката
една бедна колибка
лъсваше в тъмнина
когато влязохме в къщата
той направо се съблече
извади си го и ми вика
айде
аз се съблякох също
обаче след двуминутно лизане
той ме помоли да отида до тоалетна
да си изплакна хуя
защото само ако си го измия
тогава ще ми духа той
когато излязох от тоалетната
той беше облечен – а аз бях гол
тогава ми поискá 60 лева
ескорт бил
почнахме да се караме
щял да ме пребие
щял да ме ограби
казах му, абе брат, споко
щи дам двайсе лева, повече немам
той за мое учудване се съгласи
тогава порових по джобовете си
двайсетте лева ги немаше
той беше готов да се бием
и държеше на 60те лева
каза ми айде до банкомата
казах му немам карта
как така немаш бе
оставих си я в нас
тогава съзрях
разбойническата му
физиономия
готова за бой
най-сетне ме пусна
аз излязох почти гол
с обувки не обути
и в тъмнината на калната улица
се затичах
със свито сърце
по неподслонените
живи пространства
между дивите
софийски блокове
(Санлукар де Барамеда-Испания, 1995). Поет и преводач. Завършва славянска филология в Университета на Гранада (Испания). През 2017 г. е награден в конкурса «Светове и Цветове» на Сдружението на испаноговорящите журналисти в България за популяризирането на българската култура пред испанска публика в блога си La Tortuga Búlgara. Финалист в конкурса II Justa Poética Alexandre Amad със стихотворението си “Tres maricas”. Той е един от редовните сътрудници на сп. «Нова социална поезия». Превежда поезия от български и македонски на испански.
Kiril Vassilev / Кирил Василев
Museo de arte totalitario
Enormes cabezas
cráneos duros
pantorrillas musculosas
cuellos levantados
viento
mucho viento
desde el futuro
a pesar de
la fe inquebrantable
y el poder sobrehumano
ellos permanecen entumecidos
sobre los pedestales de hormigón
cadáveres medio descongelados
preparados para su reconocimiento
pero los que deben reconocerlos no están
los patólogos los investigadores los fiscales
los familiares devastados
todos han desaparecido sin dejar rastro alguno
esta morgue fantasmal
con suelo de césped
y techo de nubes lluviosas
permanece abierta y vacía
eso si no contamos los cadáveres
y el silencio amenazante
que aquí no predice
desenlace alguno
(Sofía-Bugaria, 1971). Poeta. Publica ensayos y análisis crítico en el campo de la literatura y de las artes. Ha publicado en poesía Tres poemas (2004), Las hojas ausentes (2010) y Provincias (2015).
Музей на тоталитарното изкуство
Огромни глави
яки черепи
мускулести прасци
вдигнати яки
вятър
много вятър
откъм бъдещето
въпреки
непоколебимата вяра
и свръхчовешката мощ
те стоят вцепенени
върху бетонните постаменти
наполовина размразени трупове
приготвени за разпознаване
но разпознаващите ги няма
патолозите следователите прокурорите
съкрушените роднини
изчезнали са безследно
тази призрачна морга
с под от райграс
и таван от дъждовни облаци
стои отворена и празна
ако не броим труповете
и заплашителната тишина
която тук
не вещае развръзка
Кирил Василев е роден през 1971 г. в София. Автор е на стихосбирките: “Три поеми” (2004 г.), “Липсващи страници” (2010 г.) и “Провинции” (2015 г.) Публикува есета и критически статии в областта на литературата и изобразителното изкуство.
Ludmila Kaloyanova / Людмила Калоянова
East River
En una tarde nebulosa
del parque Carl Schurz
me impregno de gotas de lluvia
y del aroma del río
Puertorriqueñas con carritos de bebé
pasean а sus afables
bulldogs franceses
dos palomas grises
se asoman
por el parapeto oxidado
desde los remolinos profundos
del East River
llegó aquí
hace más de un siglo
mi tío Teodor
me saluda con la mano
mi hija
(que ni siquiera sospecha de su existencia)
disfruta haciéndose
fotos frente
a la estatua de la libertad
…memoria despojada
entropía de genes transferidos
paradojas de aquella libertad
que resulta tan cara…
Las palomas continúan bailando
sobre el parapeto como en una cuerda floja
Y yo tiendo la mano.
Poeta. Doctora en Filología. En 1990 emigró a EEUU, donde trabajó en la Universidad de Pittsburgh (EE. UU.) y defendió su tesis doctoral sobre identidad de la mujer y escritura creativa. Ludmila ha sido galardonada en diversas ocasiones, entre las que cabe destacar el concurso “Binyo Ivanov” y el primer premio del concurso internacional “La fina pluma” (Chicago). Laureada en el concurso de “Nueva Poesía Social” en 2018. Es vicepresidente de la Liga de los Escritores Búlgaros en EEUU y en el mundo. Ha publicado el libro Creatures of Transition (1998) y el poemario Anadromous.
Ийст Ривър
В мъгливия следобед
на Карл Шурц парк
попивам пръски дъжд и
мирис на река
пуерториканки с колички
разхождат приветливи
френски
булдози
два сиви гълъба
надничат
от ръждясалите перила
във водовъртежните ями
на Ийст Ривър
дошъл тук
преди повече от столетие
вуйчо Теодор
ми маха с ръка
дъщеря ми
(която не подозира за съществуването му)
обича да си прави
снимки пред
статуята на свободата
…отронена памет
ентропия на пренесени гени
парадокси на скъпо
платената свобода…
гълъбите-въжеиграчи
продължават своя танц
върху перилата
протягам ръка
Людмила Калоянова е доктор на филологическите науки. През 1990 г. емигрира в САЩ, където започва работа в University of Pittsburgh и защитава докторска дисертация на тема женска идентичност и креативно писане. Автор е на книгата „Creatures of Transition“ (New York, 1998), и на стихосбирката „Аnadromous“. Людмила е носител на множество отличия, между които специална награда в конкурса „Биньо Иванов“ и първа награда от международния конкурс „Изящното Перо“ (Чикаго). Лауреат на наградата „Нова социална поезия“ за 2018 г. Вицепрезидент на Лигата на българските писатели в САЩ и по света.
Vladimir Sabourín / Владимир Сабоурин
Continuamos
Como un soldado alemán en stalingrado
Como una limpiadora filóloga
Como un anciano demente cuando cae la noche
Como un emigrante en un camión frigorífico
Como el fondo de una presa reseca
Como toussaint louverture en una cárcel francesa
Como un fugitivo corriendo sobre una placa de hielo cada vez más fina
Como cadáveres humanos hechos exposición
Como un niño congelado en las ruedas de un avión
Continuamos
Poeta y traductor búlgaro de origen cubano, autor del manifiesto Nueva Poesía Social y redactor de la revista Нова Социална Поезия (Nueva Poesía Social). Ha traducido a Bertolt Brecht, Arquíloco, Roberto Bolaño, Álvaro de Campos (Fernando Pessoa) al búlgaro, entre otros. Sus traducciones y obra pueden consultarse tanto en la web de la revista НСП como en su blog personal (en búlgaro) y en el blog La Tortuga Búlgara (en español).
Продължаваме
Като немски войник при сталинград
Като чистачка завършила българска филология
Като дементен старец в падащия мрак
Като емигрант в хладилен камион
Като дъно на пресъхнал язовир
Като тусен лувертюр във френски затвор
Като беглец по изтъняващия лед
Като непотърсени трупове направени на препарати
Като дете замръзнало в колесник на самолет
Продължаваме
Владимир Сабоурин е български поет и преводач от кубински произход, автор на Манифеста на Нова социална поезия. Превежда на български Бертолт Брехт, Архилох, Роберто Боланьо, Алвару д’Кампуш (Фернандо Песоа) и др. Неговите произведения и преводи са достъпни в блога му vs. archives, на страницата на сп. “Нова социална поезия” и в блога La Tortuga Búlgara.
Borislav Ignatov / Борислав Игнатов
Vida
Mi conciencia se repliega como la arcilla
la poesía se adentra en mí: una fría corriente de ultratumba
que lleva los conceptos, los gira
y los hace nudos.
La existencia aporrea la ventana
y la no-existencia golpea como un pájaro carpintero
en la parte interna de mi blanca calavera.
Quiero ir desnudo por la calle
haciendo lo que me salga de la polla
y cantando himnos rebeldes olvidados
riéndome locamente
gritando
y convertirme en una sagrada alondra acuática
y verterme así en la canalización
hacia el corazón putrefacto de la ciudad.
Quiero salir al balcón,
salir de casa,
salir de mí mismo,
declarar con toda la convicción arcaica
soterrada en mi corazón palpitante
que estoy vivo, que estoy aquí.
Que estoy allí pero para mí mismo
y no para servir a los demás.
Una parte autónoma de lo restante
una aparición en forma de espiral
una parte del infinito.
Planeo en un vuelo claro sin alas
sobre tejados de hormigón
y edificios de porcelana,
sobre campos, aldeas, caminos arados,
fábricas, hospitales, frentes militares.
Vuelo libre
sin objetivo y sin conciencia
un electrón liberado del núcleo
de una partícula de polvo en la bola de nieve
colocada en el mismo centro de la vide:
su Merced.
La vida.
Poeta y dibujante. Se deja llevar por la energía del universo así como por cuestiones existencialistas. Le atrae el fatalismo, así como reírse de él, del mundo y de sí mismo. Aprecia la vida por encima de todo en este mundo. Le gustan los pomelos, los paseos por la montaña, la cerveza y los pies femeninos. Odia instagram y la cultura pop en toda su extensión Kardanisiana. No puede vivir sin música.
Живот
Съзнанието ми се гъне като глина
поезията навлиза в мен – хладен задгробен поток,
който понася понятията, завърта ги
и ги завързва на възли.
Битието напира през прозореца
а небитието чука като кълвач
от вътрешната страна на
белия ми череп.
Искам да тръгна гол по улиците,
да си развявам чепа
и да пея забравени бунтовнически химни;
да се смея безумно
да крещя
да се превърна в божествена водна чучулига
и да се излея в канала
към прогнилото сърце на града.
Искам да изляза на балкона,
да изляза от къщата,
да изляза от себе си
да заявя с цялата си архаична увереност
стаена в пулсиращото сърце
че съм жив и ме има.
Че съм там за себе си
а не за някой друг.
Самосиндикална част от всичко останало
спираловидно привидение
част от безкрая.
Политам в ясен безкрилен полет
над бетонни покриви
и порцеланови сгради,
над поля, села, изорани пътища,
фабрики, болници, военни фронтове
Летя свободен
без цел и съзнание
свободен електрон от ядрото
на прашинка в снежното кълбо
поставено в самия център на la vide –
негова милост
Животът.
Борислав Игнатов е на 27, освен да пише, рисува. Воден е от вселенски търсения и екзистенциални въпроси. Харесва фатализма, но и също да му се подиграва. Надсмива се над света и себе си, цени живота повече от всичко останало на този свят. Обича грейпрфрути, разходки в планините, бира и дълги женски крака. Ненавижда инстаграм и поп културата в най-тежкият ѝ Кардашиян вид. Не може да живея без музика.