Por Stefan Ivanov*
Traducción del búlgaro al español por Marco Vidal González**
Crédito de la foto el autor
No hay sitio para ti aquí.
5 poemas de Stefan Ivanov
palabras escritas en hojitas de papel por 22 refugiados en una biblioteca [1]
deseo ser libre
allá donde esté
deseo no ser esposado
а la imbecilidad a la ignorancia
que no haya nube negra alguna en el cielo azul
que del humo del tabaco salga una flor
que la esperanza no sea traidor
que la muerte sobreviva al amor
que la desgracia acontezca al odio
que mi padre no esté encerrado
que rimen
el futuro y el olvido
y que mañana mi familia
esté lejos de la mentira
y esté a mi lado
la felicidad de que me concedan el asilo
será nada comparado con aquello que florecerá
en la pupila del corazón
entonces
[1] Poema compuesto únicamente con palabras que un grupo de refugiados escribieron en hojas de papel que se les dieron en la entrada de una biblioteca.
Tareas del día
empujar el armario hacia la pared
tender la colada
abrir la ventana
para que se ventile el olor a barniz y a pintura
este mareo no se puede aguantar
encender el horno:
caballa con nueces y salsa de tomate
poner música para que me haga compañía
o mejor aún poner la tele para que tenga con quien conversar
apago el horno
y sirvo una porción a los fantasmas
lo que me recuerda
que tengo que tirar la basura
los cepillos de dientes del baño
eran cuatro
luego tres
dos
por el último
ya no habrá
quien se lamente
Eh tú, miedo
¿no tienes otra cosa que hacer?
te estás pasando de la raya
vete a tu casa
déjame en paz
por qué me has elegido
no quiero que me ames
no sacudas las sábanas de plomo
no me atraes y además no eres mi tipo
no me voy a acostar contigo
no eres ni un ángel ni un osito
eh tú, miedo
por qué me quieres a mí
por qué deseas que llore en silencio
con pizza y helado
con tequila y vodka
y un maratón de series
que deambule desesperanzado
en silencio frente al ordenador
que me vuelvas loco
que no crea en el mañana
ni en mí mismo ni en nadie más
no quiero tu control
no eres especial
en ti todo es brusco y feo
robas
pírate
no hay sitio para ti aquí
pero qué
cojones
estás haciendo aquí
cásate con el horror
tened hijos
ponte a llorar de la preocupación
cuando crezcan
entérate de una vez qué es lo que ocasionas
ponte rojo de la vergüenza
y desaparece
sin dejar rastro alguno
En una mano sostengo diez tulipanes
con la otrа recojo caquitas
con la tercera agarro al perro
y digo adiós
a la abuela del bastón
la misma que me agradece que limpie lo del perro
y me pregunta si soy extranjero
me desea un buen futuro
en el presente
con las otras manos
tiendo la colada
compruebo los precios de los vuelos
compro plátanos gallegas leche y pan
tiro la basura
lavo vasos y platos
hago café
acaricio a la chica que duerme en la cama
no es 14 de febrero ni 8 de marzo
simplemente ella trabaja demasiado
y merece dormir más
y que antes
y como siempre
tome sus propias riendas
la traductora de dostoyevski
nacida en Kiev hace 87 años
hoy
mira tras la ventana
se viste lentamente
plancha corta cebolla
cocina lentejas
mira en su interior
su madre crece en la casa de un oficial real
su padre es profesor de botánica
una mañana su padre es arrestado
stalin había decidido hacer limpieza
vuelve a su casa de campo un año después
para morir por sus heridas
para morir de agotamiento
hoy lleva su reloj
en su fina muñeca
fina como una
pálida flecha
pasan dos años
wehrmacht irrumpe
su mejor amiga se sube a un tren
junto a toda su familia
se bajan en la estación del horror
había terminado el instituto
se había matriculado en filología
el ejército alemán la invita
a ser traductora
en la construcción de un importante
emplazamiento militar
le prometen una beca en alemania
por un año de trabajo
tras la derrota de stalingrado
la construcción se detiene
ella se queda con el mote de traidora
no puede continuar sus estudios
su madre no quiere vivir en el país
que había matado a su marido
los alojan cerca de dortmund
en un campamento para trabajadores del este
recibe una beca humboldt
se sumerge en el laberinto
del estudio del idioma
allí en algún lado o fuera de él
descubre un violinista
da a luz se divorcian
en soledad llena sus noches
enseña ruso traduce al alemán
a tolstoi bulgakov solzhenitsyn
y dostoyevski
dicta
sus traducciones
a una mecanógrafa
escucha
cómo su amigo músico
las lee en voz alta
hace correcciones
dice
no debes traducir como una oruga
arrastrándote por el texto
sino que debes contemplarlo a vista de pájaro
hoy
su hijo ha sido golpeado por un trozo de metal
que había salido volando por un torno
está en coma
le cocina y le habla
le dice a sus pequeños alumnos que escriban
su palabra rusa preferida
deja los folios junto a la cama
él sigue sin despertarse
va a kiev
a ver su viejo hogar
rompe una rama del arbusto
que sobresalía sobre la tumba de su padre
se la da a su nieta
para que la ponga en algún momento
en otro lugar
dostoyevski me enseñó a
comprender la vida
dice ella
él va andando gradualmente
no en vano en el último párrafo
de crimen y castigo
la palabra gradualmente se encuentra tres veces
incluso aunque no hayas aprendido otra cosa
de dostoyevski
el hecho de que la vida sea algo gradual
es un descubrimiento más que suficiente
por hoy
el reloj de pulsera
mide
segundos minutos horas
para la madre el padre el hijo
la mirada
pasa a través del cristal
ve la transición
de lo mismo
del hoy en el hoy
se abre su boca
las palabras rusas
ya son alemanas
————————————————————————————————————-
(poemas en su idioma original, búlgaro)
думи написани върху листчета от 22 бежанци в библиотека [1]
желая да бъда свободен
където и да съм
да не съм прикован с белезниците
на простотия на невежество
да няма черен облак в синьото небе
да излиза цвете от цигарения дим
надеждата да не е предател
смъртта да не надживява любовта
нещастие да сполети омразата
баща ми да не е в затвора
да не се римуват
бъдеще и загуба
и утре
семейството ми
да е далеч от лъжа
да е до мен
щастието да получа статут
ще е нищо пред това което ще зрее
в зеницата на сърцето
тогава
[1] Стихотворение, създадено единствено с думите, които бежанци и лица търсещи закрила написаха в библиотека върху дадените им на входа листчета.
ЗАДАЧИ ЗА деня
да бутна гардероба до стената
да простра прането
да отворя прозореца
да се разнесат изпаренията на лак и боя
че не се трае замайването
да включа фурната –
скумрия с орехи и доматен сос
да пусна музика за компания
или по-добре телевизора за събеседник
спирам фурната
и сипвам порция на призраците
което ме подсеща
да изхвърля боклука
четките за зъби в банята
бяха четири
стават три
две
за последната
няма да има
кой да скърби
СТРАХ
нямаш ли си друга работа
прекаляваш
иди си вкъщи
остави ме на мира
защо ме избра
не искам да ме обичаш
не мятай оловен чаршаф
не ме привличаш и не си мой тип
няма да спя с теб
не си ангел или мече
страх
защо ме искаш
и желаеш тихо да плача
с пица и сладолед
с текила водка
и сериали накуп
безнадежден да скитам
наум пред компютъра
да ме правиш луд
да не вярвам в утре
себе си или някой друг
не искам контрола ти
не си специален
грубо и грозно е в теб
ограбваш
махай се
нямаш място тук
какво
по дяволите
правиш наоколо
ожени се за ужаса
направете си деца
разреви се от притеснение
като растат
разбери какво причиняваш
изчерви се от срам
и изчезни
безследно
В ЕДНАТА РЪКА ДЪРЖА девет лалета
с другата събирам акита в пликче
с трета държа кучето
и махам за чао
на баба с бастун
която ми благодари че чистя след кучето
и ме пита дали съм чужденец
желае ми светло бъдеще
в настоящето
с другите ръце
простирам прането
проверявам цени на самолетни билети
пазарувам банани бисквити мляко и хляб
изхвърлям боклука
мия чаши и чинии
правя кафе
галя спящото момиче в леглото
не е 14 февруари или 8 март
тя просто работи прекалено много
и заслужава повече сън
преди
както винаги
да вземе нещата в свои ръце
преводачката на достоевски
родена е в киев преди 87 години
днес
гледа през прозореца
облича се бавно
глади реже лук
вари леща
гледа в себе си
майка й израства в дома на царски офицер
баща й е професор по ботаника
една сутрин бащата е арестуван
сталин е решил да почисти
връща се в семейната дача след година
за да умре от рани
от изтощение
днес носи часовника му
на тънката си
като бледа стрелка
китка
минават две години
вермахтът нахлува
най-добрата й приятелка се качва на влак
с цялото си семейство
слизат на гара ужас
завършила е гимназия записала е филология
немската армия я кани
да бъде преводач
при строежа на важен военен обект
обещават й стипендия в германия
за година работа
след поражението при сталинград
строежът спира
тя е с печата на предател
не може да продължи образованието си
майка й не иска да живее в страната убила съпруга й
настаняват ги край дортмунд
в лагер за работници от изтока
получава хумболтова стипендия
потъва в лабиринта
на следването на езика
някъде там или извън него
открива цигулар
ражда развеждат се
запълва сама вечерите си
преподава руски превежда на немски
толстой булгаков солженицин
и достоевски
диктува
преводите си
на машинописка
слуша
как неин приятел музикант
ги чете на глас
нанася поправки
казва
не трябва да превеждаш като гъсеница
която лази по текста
трябва да го видиш от птичи поглед
днес
синът й е ударен от метално парче
изхвърчало от струга
в кома е
готви говори му
казва на малките си ученици да напишат
любимата си руска дума
оставя листовете до леглото
той не се събужда
отива до киев
да види стария си дом
отчупва клонка от храста
надвиснал над гроба на баща й
дава я на внучката
да я сложи някога на друго място
достоевски ме научи да проумея живота
казва тя
той върви постепенно
ненапразно в последния абзац
на престъпление и наказание
думата постепенно се среща три пъти
дори и друго да не си научил
от достоевски
това че животът е нещо постепенно
ти е достатъчно откритие
днес
часовникът на китката
отмерва
секунди минути часове
за майка баща син
погледът
минава през стъклото
вижда прехода
на едно и също
от днес в днес
отваря се устата
думите от руски
стават немски
*(Sofía-Bulgaria, 1986). Poeta, dramaturgo y filósofo por la Universidad de Sofía “San Clemente de Óhrid” (Bulgaria). Magíster en Culturología y doctor en Filosofía. Ha sido nominado para el Premio Nacional de Poesía “Ivan Nikolov” (Bulgaria). Es, además, autor y coautor de varias obras teatrales, entre las que cabe destacar Между празниците, Същият ден y Медея – майка ми. Fue invitado como dramaturgo a la residencia artística del Teatro Nacional de Luxemburgo (2018). En 2019, el cortometraje de animación Задачи за деня (Tareas del día), basado en su homónimo poema fue la propuesta oficial de Bulgaria para los Premios Óscar (EE. UU.). Ha publicado cuatro poemarios. Escribe el blog http://siv.sofiascape.com/