Por Amelia Lícheva*
Traducción al español por Marco Vidal González**
Crédito de la foto www.latortugabulgara.com
Las sombras corren.
5 poemas de Amelia Lícheva
Retro
Con delicadeza ordenan los libros,
los vinilos, las partituras,
con elegancia los cubren
para que permanezcan conservados
tanto de la lluvia como del sol,
tienen cobijo para ellos
así como escaparates improvisados,
esperan a que alguien se detenga
para hojear, para acariciar,
para besar
y que finalmente decida comprar algo
de su autor o música favorita
y para que vuelva, así,
a su infancia
– la juventud del mundo –
a todos aquellos años inocentes
ajenos a la celeridad del presente…
Niños con sus padres,
parejas enamoradas y
estudiantes
se detienen
arrastrados por autobuses turísticos,
pero ellos no miran lo viejo,
no reconocen las cicatrices de lo querido,
lo apreciado, lo significante,
ellos solo preguntan por el precio de los souvenirs
colocados en la primera fila
no para ganarlos,
sino para atraer a los turistas,
aquellos que deben verlos y retenerlos,
para que sepan,
que ellos, los libreros de viejo
siguen por las orillas del Sena
y silentemente luchan por la vida…
Por la vida tal como fue.
Un día cualquiera
El viandante está bastante enfadado
y agita sus manos con desenfreno
el semáforo está solamente en verde
y las ruedas de los coches crujen
en competición,
los contornos y las formas se unen,
las sombras corren
el mundo se pone unas gafas,
lo oscuro adviene,
lo aterrador adviene,
¿cómo que buenas noches?
¿por qué?
A paso de cangrejo
Érase una vez,
muy recientemente,
cuando quería que parara,
que no anduviera,
para mantener, conservar, retener,
para remar con las palmas de mis manos.
Del don de la presencia
ahora ruego al tiempo que se apresure,
a que corra,
para mirar cómo pasan los días,
pero él se arrastra.
Fracasada
Aprendo
a ampliar mi horizonte
a cultivar mis amistades
a seguir todos los roles y arquetipos
a ser como los normales,
para que haya junto a mí, y detrás de mí,
para que sea ligero, fácil y claro
entre la barahúnda y el eco,
entre risas e incluso lágrimas.
No puedo.
No aprendo,
no asimilo,
no me sale nada bien.
Mi mundo tiene la talla
de una prenda que se ha quedado
demasiado pequeña.
*
Decidí hacer una apuesta
con Dios:
ser buena,
ayudar,
no ignorar a los mendigos,
ir a la iglesia,
ofrecer para el futuro
lo que de mí se requiere,
así como realizarlo.
A cambio de todo esto deseé
que la vida continuara.
Pero fue demasiado tarde,
pues ni la lotería juega
con la vida,
ni Dios cree en promesas.
————————————————————————————————————–
(poemas en su idioma original, búlgaro)
Светът надява очила.
5 poemas de Amelia Lícheva
Ретро
Плахо подреждат книгите,
плочите, нотите,
винаги внимателно ги покриват,
за да бъдат опазени
и от дъжда, и от слънцето,
имат покрив за тях
и импровизирани витрини,
чакат някой да спре,
да разлисти, да погали,
да целуне
и най-после да купи
любимия автор, любимата музика
и да се върне назад
в своето детство
в младостта на света,
във всички невинни години,
непознали ускорението на днешното…
Спират
деца с родители,
влюбени двойки,
ученици,
плъзнали от екскурзионните автобуси,
но не поглеждат старото,
не разпознават белезите на скъпото,
ценното, важното,
питат само за цената на сувенирите,
сложени на първи ред
не за да припечелят,
а за да привлекат туристите,
които трябва да ги видят и запомнят,
за да знаят,
че те, букинистите,
са още по бреговете на Сена
и тихо се борят
за живота, какъвто е бил.
Един най-обикновен ден
Минувачът е много ядосан
и размахва необуздано ръце,
светофарът свети само зелено
и гумите се надпреварват да проскърцват,
очертанията и контурите се съюзяват,
сенките тичат,
светът надява очила,
тъмното идва,
страшното идва,
защо лека нощ,
защо?
Рачешко
Имаше време,
съвсем скоро,
когато исках то да спре,
да не върви,
за да запазя, съхраня, задържа,
за да греба с шепи
от дара на присъствието,
сега моля времето да бърза,
да препуска,
за да отмятам ден след ден,
но то пълзи.
Двойкаджийка
Уча се
да разширявам света си,
да отглеждам приятелства,
да следвам всички роли и архетипи,
да бъда като нормалните,
за да има до мен, след мен,
за да е леко, лесно и ведро
сред гълчава и ек,
сред смях и дори сълзи.
Не мога.
Не научавам,
не възприемам,
не ми се получава.
Светът ми е с размер
на твърде омаляла дреха.
*
Реших със Бог
облог да сключа –
да бъда добра,
да помагам,
да не отминавам просещи,
да влизам в църкви,
да предлагам за в бъдеще
каквото се иска от мен
и да го правя.
В замяна пожелах
животът да продължи.
Късно е било,
нито с живота
лотария се разиграва,
нито Бог вярва на обещания.
*(Bulgaria). Poeta y crítica literaria. Se desempeña como profesora de Teoría de la literatura en la Universidad San Clemente de Ójrid (Bulgaria). A la par, es redactora jefe de la revista literaria Литературен вестник (‘El periódico literario’) y redactora de la revista Литературата (‘La literatura’). Es miembro del PEN club de Bulgaria y de la International Comparative Literature Association. Ha obtenido el Premio León de oro, la condecoración del ayuntamiento de Sofía, el Premio Hristo G. Danov y el Premio Nacional de Literatura Binyo Ivanov de Bulgaria. Ha publicados ensayos de teoría literaria y de poesía.
**(Sanlúcar de Barrameda-España, 1995). Poeta y traductor. Graduado en Lenguas modernas y sus literaturas con Mención en lenguas eslavas por la Universidad de Granada (España). Obtuvo el premio Mundos y Colores (2017) de la Asociación de Periodistas Hispanohablantes de Bulgaria por su blog literario La Tortuga Búlgara, donde escribe sobre lengua, literatura y cultura búlgaras. Fue finalista en la II Justa Poética Alexandre Amad por su poema “Tres maricas”. Publica regularmente en la revista literaria búlgara Нова социална поезия (Nueva Poesía Social). Se desempeña como traductor de poesía del búlgaro y del macedonio al español.