Por Neli Kirilova*
Traducción del búlgaro al español por Marco Vidal González
Crédito de la foto Archivo de la autora
En la sombra de la vida.
3 poemas de Neli Kirilova
“I heard someone whisper, ‘Please, adore me’
And when I looked my moon had turned to gold”
Blue moon
un jazz triste y la melancolía
del ritmo conocido
en el tacto vacío del paso
hacia el siguiente bar en algún lado
entre el día y la noche
cuando la luna azul es solo un esbozo
de grafito de un recuerdo nocturno
reflejado en los vitrales del mundo
ya has entendido
que estás aquí por tan poco tiempo
como la canción del saxofón callejero
que detuvo al viandante
como la moneda que lanzaste al sombrero
aquella noche y la sonrisa solitaria
como el café sin acabar y el globito verde
en la mano de un niño un domingo
como los ojos de un pintor frente a un lienzo blanco
como el vuelo de un pájaro que incesantemente
quiere alcanzar las migas que quedaron de la rosquilla
y en esta calle tan ajena
tracatean las lenguas de las campanas
en una ciudad de catedrales y reyes
en las agudas miradas ensombrecidas de un duro sezession
te quedas solo con la ligereza de la melodía de ayer
hundiéndose en los tonos más silenciosos
de nuestras historias prometidas
el último muelle del barquito de papel
se pierde también la sombra de la temporada saliente
junto a los pasos de la salsa nocturna sobre la arena
antes del amanecer como marcando el ritmo de
una vida esperando la marea alta o la ola
esta última o primera caricia salada
acaso llorará esta vez el verdugo del tiempo
porque tú no llegaste a aprender
que eres el único que cuenta la arena en el reloj de agua
y tu mano giraba el viejo reloj
solo cuando no temías despedirte
de los delfines y que su grito se convirtiera
en el habla silenciosa de los peces y que las declaraciones ovaladas
crearan los círculos en los que tengamos lugar
en formas silenciosas del agua que ya ha olvidado
los abordajes audaces y el ataque de los capitanes
atracados entre las portadas de los libros
o aquellos días de primera guardia
en los que aún creíamos
que el mar era solo un color azulado
sin matiz ni nombre
y el horizonte no era frontera
sino una línea común de remodelación
Nos perdemos en la sombra de la vida
para ser trazos de recuerdos sin nacer.
Ahogados al margen del silencio
otorgados en el azul marino
al fondo de la imaginación
esperando una llamada y partir.
Acaso nos encontraremos algún día,
como delante de un cuadro frente al que nos detendremos
una tarde en la noche, recorriendo los talleres del Montmartre,
como un jazz suave de Sinatra,
el piano negro, copas de whisky y un bar
que nos prometió ser extraños también aquella noche.
O como las palabras escritas en el cuaderno
que me regalarás
para que me recuerde los sueños de mundos ajenos.
Solo en el renacimiento de alguna mañana,
cuando nos prometamos que
nadaremos en mares calmados,
tendremos lugar en todos lados.
—————————————————————————————————————————–
(poemas en su idioma original, búlgaro)
3 poemas de Neli Kirilova
“I heard someone whisper, «Please, adore me»
And when I looked my moon had turned to gold”
„Blue moon”
тъжен джаз и меланхолията
на познатия ритъм
в празния такт на пристъпването
към следващия бар някъде
между деня и нощта
когато синята луна е само графитена
скица на нощен спомен
огледана във витражите на света
вече си разбрал
че си тук за толкова кратко
като песента на уличния саксофон
спряла минувача
като монетата която хвърли в шапката
онази вечер и самотната усмивка
като недопитото кафе и зеленото балонче
в ръката на детето в неделя
като очите на художник пред бяло платно
като полета на птицата която непрестанно
иска да догони трохите от недоизядено геврече
и в тази толкова чужда улица
тракат езиците на камбаните
в град на катедрали и крале
в кресливите сенчести погледи на тежък сецесион
оставаш само с лекотата на мелодията от вчера
потъваща в най-тихите тонове
на обещаните ни истории
последния пристан на хартиената лодка
изгубва се и сянката на тръгващия си сезон
със стъпките на вечерна салса върху пясъка
преди изгрев отброява сякаш ритмично
един живот в очакване на прилива или вълната
тази последна или пък първа солена милувка
ще просълзи ли и този път палача на времето
защото ти така и не се научи
че единствен отброяваш пясъка в клепсидрата
и ръката ти обръщаше стария часовник
само когато не се страхуваше да се сбогуваш
с делфините и писъкът им да се превърне
в нямото говорене на рибата а облите изричания
да създават кръговете по които да се случваме
в тихите форми на водата вече забравила
дръзките абордажи и щурма на капитаните
закотвени между кориците на книгите
или онези дни на първа вахта
в които все още вярвахме
че морето е само един цвят на синьо
без оттенък и без име
и хоризонтът не е граница
а обикновена линия за прекрояване
Изгубваме се в сянката на живота
за да бъдем щрихи от неродени спомени.
Удавници зад борда на тишината,
отпуснати в тъмносиньото
на дъното на въображението
с очакване за повик и тръгване.
Дали ще се срещнем някога –
като пред картина, срещу която ще спрем
късно вечер, обикаляйки ателиета по Монмартър,
като нежния джаз на Синатра,
черното пиано, чаши с уиски и бар,
обещал ни да сме страници и тази нощ.
Или като думите – написани в бележника,
който ще ми подариш,
за да ми припомня мечтанията по чужди светове.
Само в ренесанса на някакво утро,
когато си обещаем, че
ще плуваме в тихи морета
ще се случим на всички тези места.
*(Bulgaria). Poeta. Licenciada en Filología búlgara, magíster en Literatura y cultura y doctora en Literatura búlgara por la Universidad de Veliko Turnovo (Bulgaria), en donde se desempeña como profesora adjunta de literatura búlgara. Obtuvo la beca Dimitar Suselov del Concejo de la Universidad de Veliko Turnovo (Bulgaria). Dicta Conferencias científicas y participa en lecturas poéticas, performances e instalaciones de arte. Su poesía fue recogida en El puente. Pequeña antología para la poesía colombiana y búlgara (2021).