Por Aycha Zaralíeva*
Traducción del búlgaro al español por Marco Vidal González**
Crédito de la foto la autora
El otoño sobre los cristales.
9+1 poemas de Aycha Zaralíeva
Con mis manos desnudas debería
cavar una profunda tumba
y depositar en ella
todos mis miedos,
el pasado,
la opinión de los demás
y cubrirla de alquitrán
y cemento
dejando solo una lápida
con la inscripción:
“Aquí mis pesadillas
descansan de mí”.
en mis noches de insomnio
cuento los pasos del otoño sobre los cristales
cuento las hojas que se pudren por las aceras
y espero a que amanezca
para poder quedarme dormida
Los espejos de nuestros sueños
están torcidos.
Ya no quedan verdades.
El todo es solo la imagen negativa
del pasado,
del que nos avergonzamos.
en las profundidades subterráneas de Sofía
leemos versos
sobre la vida allá fuera
sobre la tristeza del mañana
sobre el amor que nunca hemos tenido
mientras nos armamos de valor para salir
a la superficie
El domingo va alcanzando su final.
Del sol solo ha quedado una huella rosa
como aquellas que dejan tus dedos sobre mi piel
después de que me hayas agarrado de la mano.
Me fui a deambular un rato sola.
Ya te echo en falta.
Me vuelvo a casa.
Después de tanto correr
espero con impaciencia a que empiece el nuevo día.
Bajo las estrellas me detengo
para contar
cuántas sonrisas he juntado hoy.
Cierro los ojos.
Hace mucho que no había sido así de feliz.
Esta noche soñaré lunas llenas.
Y contigo.
Soñé
hojas otoñales y lágrimas.
Se caían al mismo ritmo.
Al ritmo de mi corazón.
El último día de septiembre
se parece a una hoguera.
El sol quema los recuerdos
de un amor
que soñé
solo yo.
¿Cómo quitar la tristeza
de mi mirada?
¿Si con cada nuevo despertar
me acerco al final
del borde
y más allá de él
solo permanece el abismo
de tu alma inmortal?
Es viernes y está nublado.
El tren silentemente recoge sus pasajeros.
Y mi deseo de huir
ha aumentado.
Un gran agujero gris reemplaza hoy
todo aquello por lo que durante años
juré
—————————————————————————————————————————–
(poemas en su idioma original, búlgaro)
С голи ръце трябва да изкопая
един дълбок гроб
за всичките си страхове,
за миналото,
за мнението на другите,
да го залея с катран,
с цимент
и да оставя надгробие
с надпис:
„Тук моите кошмари
си почиват от мен“.
в безсънните си нощи
броя стъпките на есента по стъклата
броя листата, гниещи по тротоара
и чакам да изгрее утрото
за да заспя
Огледалата в сънищата ни
са криви.
Няма истини вече.
Всичко е само негативен образ
на миналото,
от което се срамуваме.
дълбоко в софийските подземия
четем стихове
за живота навън
за тъгата на утрото
за любовта, която никога не сме имали
и събираме кураж да излезем на повърхността
Неделята се стича към края си.
От слънцето остана розова диря
като от пръсти по кожата ми,
когато дълго си ме държал за ръка.
Поскитах за кратко сама.
Вече ми липсваш.
Прибирам се.
След толкова бързане,
дълго чакам да започне новия ден.
Спирам се под звездите
да броя
колко усмивки съм събрала днес.
Затварям очи.
Отдавна не съм била така щастлива.
Тази нощ ще сънувам пълнолуния.
И теб.
Сънувах
есенни листа и сълзи.
Капеха в един ритъм.
Онзи на сърцето ми.
Последният септемврийски ден
прилича на клада.
Слънцето изгаря спомените
от една любов,
която сънувах
само аз…
И как да измия тъгата
от погледа си?
Нали с всяко събуждане
доближавам края
на ръба,
а отвъд него
е само бездната
на безсмъртната ти душа?
Петъкът е мъглив.
Влакът тихо прибира пътниците си.
А моето желание да избягам
е пораснало.
Огромна сива дупка
замества днес
всичко онова, в което
с години се клех.
*(Turgovishte-Bulgaria, 1986). Reside en Sofía (Bulgaria). Poeta y médico. Se desempeña como médico y profesora de medicina y rehabilitación. Continúa buscando la belleza en los tonos grisáceos. A veces prefiere huir de la realidad y otras veces la vive intensamente mediante la escritura. Escribe principalmente en verso, pero también en prosa.
**(Sanlúcar de Barrameda-España, 1995). Graduado en Lenguas modernas y sus literaturas con Mención en lenguas eslavas por la Universidad de Granada (España). Se desempeña en el Instituto Cervantes de Sofia (Bulgaria), ciudad en la que reside desde 2016. Obtuvo el Premio Mundos y colores (2017) de la Asociación de Periodistas Hispanohablantes de Bulgaria por su blog literario La Tortuga Búlgara, donde escribe sobre lengua, literatura y cultura búlgara. Sus poemas han sido publicados en la revista literaria búlgara Nova Sotsialna Poezia. Traduce poesía del búlgaro y del macedonio al español.