Por Zhivka Baltadzhieva*
Crédito de la foto archivo de la autora (izq.) Joaquín Gallego Ed. /
(der.) www.paulatinygriego.files.wordpress.com
5 poemas de En el sinlenguaje (2023),
de Zhivka Baltadzhieva
Aquel año, cara a cara
con la visión digital automática de lo que
pasa, sucede, viene, se ausenta, desaparece,
cara a cara con la muerte y la mudez
de la supervivencia, en medio del asedio
de las guerras y las pandemias,
de los virus, las armas y los odios
en las células herborizadas de la existencia.
Estos años cara a cara
con lo que no pasa, no sucede, no viene, no viene,
solo una mirada envía, una mirada
a través de lo opaco.
Aunque el sentido insiste en permanecer en ti
hay tantas preguntas
que la temperatura de la respuesta sin encontrar
rebasa los límites y los limbos. Extrañeza
sienten los objetos, los amados, el paisaje,
las nubes se quedan suspendidas
en el horizonte. Cae
el párpado del Universo reptil. ¿Y si hay allí
una pupila que te mira y ve,
podrás saberlo? ¿O solo vibrarás,
imaginando su luz, su noche oscura, su temblor?
¿Ininteligible?
Cuando partí,
partieron las flores, el río, la lluvia,
la nieve, los pájaros, el camino, las estrellas
del asombro, los rostros de los deseos, el desdén
y las cicatrices, el último animalito. El paisaje
se desvaneció. La ventana
sigue mirando. Hacia dentro.
Puedo soportar mucho. Recordar. Amar.
Cuando tenía diez años
me encerraron en una cámara de aislamiento
treinta días al borde de la muerte. Solo entraba
en aquella celda la doctora que cuidaba de mí.
Y de noche estaba sola. En el oscuro sinlenguaje
lleno de monstruos y nebulosas.
Y no había ventana. No.
Tuve que enseñar a las paredes a hablar.
Aquel cuarto
no tiene ventana. Es estrecho y alargado. Es
oscuro sinlenguaje,
lleno de monstruos y nebulosas. Han puesto allí,
¿para mí?, ¿para ti?
un colchón sobre la mesa
de autopsias.
———————————————————————————————————-
(poemas en su idioma original, búlgaro)
лице в лице със смъртта и немотата
Оная година, лице в лице
с машиналния дигитален образ на което се случва,
отминава, задава се, иде, отсъства, изчезва
лице в лице със смъртта и немотата
на оцеляването в обсадата
на войните и пандемиите,
вирусите, оръжията, омразите
в хербаризираните клетки на съществуването.
Тези години, лице в лице
с което не се случва, не отминава, не идва, не идва,
само един поглед отправя, един поглед
издън тъмата.
Макар че смисълът упорства да продължава в теб
има толкова въпроси,
че температурата на отсъстващия отговор
надхвърля възможните предели и чистилища. Отчужденост
чувстват предметите, любимите хора, пейзажът,
облаците застиват недвижни
на хоризонта. Клепачът на влечугото Вселена
се спуща. И ако там някъде има зеница,
която те гледа и вижда,
как да узнаеш? Или само така ще вибрираш,
представяйки си светлината му, нощта му черна, трепетът трескав?
Неразгадаем? Неразчетим? Неосмислим?
Когато си тръгнах,
тръгнаха също цветята, реката, дъждът и снегът,
птиците, пътят, звездите
на смайването, лицата на желанията, лекомислието
и белезите, последното животинче. Пейзажът
изчезна. Прозорецът
продължава да гледа. Навътре.
Мога да понеса много. Да помня. Да обичам.
Когато бях на десет
затвориха ме в изолатор
тридесет дни на прага на смъртта. Само влизаше
в тази килия лекарят, който се грижеше за мен.
През нощта оставах сама. В безезичното тъмно
пълно с чудовища и неяснота.
Нямаше там прозорец. Не.
Трябваше да уча стените да говорят.
Стаичката
няма прозорец. Тясна, продълговата. Тъма
безезична,
пълна с чудовища и мъглявини. Някой там е поставил
за мен?, за теб?
дюшек върху масата
за аутопсии.
*(Sofía-Bulgaria, 1947). Poeta bilingüe. Reside permanentemente en Madrid (España) desde 1990. Licenciada en Filología búlgara y rusa por la Universidad de Sofia Kliment Ohridski (Bulgaria) y doctora en Filología eslava y Lingüística indoeuropea. Trabajó en la Radio Nacional y en la revista literaria Plamak. Por casi dos décadas ha sido profesora en la Universidad Complutense de Madrid (España). En la actualidad, dirige colección Ala Este de Amargord Ediciones. Su obra literaria ha sido escrita en sus dos idiomas (el búlgaro materno y el español que la ha acogido), en los últimos veinte años.